Българите се възприемаме като големите неудачници на Европа. На всеки втори у нас животът е прекалено сложен, докато средният процент за ЕС е 20.

Това поне твърдят данните от европейско проучване за условията на живот, социалното изключване, психическото благосъстояние и връзката между тях за гражданите от ЕС, Норвегия, Македония, Хърватия и Турция.

Освен българите, социални неудачници се чувстват хървати, македонци и румънци.

Склонни ли сте да се съгласите с тези данни? Кои са факторите, които ви карат (или не) да се чувствате неудачниците на Европа? Достъпът до трудовия пазар, доходите, стандарта на живот и възможността за социална подкрепа ли са основните движещи сили за подобен род оценка? Кое ви кара да се чувствате по-(не)удовлетворени от другите граждани в рамките на ЕС: Трудовото заплащане, имиджът на страната, различни постижения в исторически план...? Смятате ли, че с членството ни в ЕС се приближихме до стандарта, към който се стремим повече от 20 години?